|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Момък (овчар), залюбен от чудна мома - мечка, змеица или Юда
- Синко Тодоре, Тодоре,
дорде ми беше при майка,
ти си ми беше бел-червен,
от кът от майка отбега (2)
ти си ми стана жълт-зелен.
Тодор на майка говори: (2)
- Мале ле, мила майчице,
като ме питаш, да кажа,
да кажа, да те не лъжа -
на сън ми, мамо, дохожда, (2)
зла мечка, мамо, стръвница,
заран си стадо извеждам, (2)
она го, мамо, повръща,
вечер си огън заривам, (2)
она го, мамо, разрива,
вечер си кревет застилам, (2)
она го, мамо, разстила.
Макя на Тодор говори:
- Синко Тодоре, Тодоре, (2)
туй не е мечка-стръвница,
най си е либе змейница! (2)
Набери треви всекакви - (2)
въртика и куманика,
с тях да те макя полее (2)
и ще ти, синко, премине.
Краводер, Врачанско; седенкарска (Стоин-ТВ, № 1423).
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 07.01.2013
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2013
|