|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Момък (овчар), залюбен от чудна мома - мечка, змеица или Юда
Майка Стояну думаше:
- Синко Стояне, Стояне,
докато беше при мене,
ти беше бял-червен,
откакто, мамо, отиде
овчарче, младо пастирче,
ти стана, синко, жълт-зелен,
като зелена гущера.
Нещо ще те попитам,
право да ми кажеш
и няма, синко, да ме лъжеш!
Дали ти е стадо бягало,
или ти псета беснеят,
или се, синко, свеняваш
от тъмни нощи неверни?
- Мамо ле, стара мале ле,
като ме питаш, ще кажа,
ще кажа, няма да лъжа.
Нито ми е стадо бягало,
нито ми псета беснеят,
нито се мамо, свенявам
от тъмни нощи неверни,
на зла съм дружина попаднал,
че ми се, мамо, научи
Елица, мамо, змеица,
вечер ми овце затваря,
сутрин ги рано отваря,
вечер ми огън закрива,
сутрин го рано открива.
Като при мене ми легне,
като ме, мамо, прегърне,
кокалите ми потроши,
като ме, мамо, целуне -
кръвта ми, мамо, изпие.
Койнаре, Белослатинско (Архив КБЛ-ВТУ).
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 07.01.2013
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2013
|