* * *

Момък (овчар), залюбен от чудна мома - мечка, змеица или Юда

Мама Стояну думаше:
- Синко Стояне, Стояне,
каква е твойта работа,
нагоре идеш болен си,
в село си дойдеш оздравяш?
За майка ти ли ти е мъчено,
за майка ли, за булка ли,
или за мъжка рожбица?
Стоян майце си думаше:
- Майно ле, стара мойно ле,
не ми е за тебе мъчено,
ни за булка, ни за дете,
мене ме люби змеица,
змеица, клета вдовица!
Като си ида нагоре,
не смея, мамо, не смея,
не смея вън да изляза,
на прагът да си поседна,
на прагът, на басамакът.
Като си навън изляза,
с другари да си поседна
от далеч ще се зададе,
отдалеч мечка-стръвница,
овчарите ще да разгони,
право при мене ще дойде.
От близо мома хубава,
и дума, мамо, и дума,
за нея да се оженя.
От туй съм болен, неволен.
Кажи ми билки омразни,
да пия, да се опия,
дано ме, мамо, намрази...

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 07.01.2013
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2013