* * *

Момък (овчар), залюбен от чудна мома - мечка, змеица или Юда

Мама Стояну думаше:
- Синко Стояне, Стояне,
дорде бе, синко, при мене,
ти беше, синко, бял-червен,
като червена ябълка -
как стана млада кехая,
ти стана, синко, жълт-зелен,
като зелена коприва?!
Стоян майци си думаше:
- Мамо ле, стара майчице,
като ме питаш да кажа -
срам ме е, мамо, да кажа,
срам ме е, мамо, грях ме е...
Либи ме, мамо, змеица;
дене е, мамо, змеица,
ноще е мечка-стръвница;
често при мене дохажда -
кучета гони с камъне,
овчари гони с главните.
На мене дума: "Тук седи!",
па си при мене приседне,
не дава, мамо, да шавна!
Мама Стояну думаше:
- Синко Стояне, Стояне,
ти като идеш в кошаре,
равни кошаре не мети,
буйни огньове не клади,
с медни кавале не свири -
тя ще да дойде змеица,
па ще те, синко, попита,
че що си жален, кахърен,
а ти й, синко, прикажи:
"Либе змеице, змеице,
имаме крава ялова,
води се девет години,
води се, а не тели се,
кажи ми билки омразни,
кравата да си отделя!"
Стоян майка си прислуша,
отиде в равни кошари;
равни кошари не мете,
буйни огньове не кладе -
ева че иде змеица,
змеица, мечка-стръвница;
кучета гони с камъни,
овчари гони с главните,
на Стоян тихо продума:
- Либе Стояне, Стояне,
че що си жален, кахърен -
равни кошаре не метеш,
буйни огньове не кладеш,
с медни кавале не свириш?
Стоян й тихо продума:
- Либе змеице, змеице,
нещо ще да те попитам,
правичко да ми обадиш -
имаме крава ялова,
води се девет години,
води се, а не тели се,
бик се от нея не дели -
кажи ми билки омразни,
кравата да си отделя!
Змеица дума Стояну:
- Либе Стояне, Стояне,
да не е пуста измама -
майка ти да ни раздели?
Стоян змеици продума:
- Ако е пуста измама,
очите да ми изпръснат!
Тогаз змеица продума:
- Да иде твойта майчица,
във петък проти събота -
боса, гола и гологлава,
на връх на Стара планина,
на хайдушката равнина,
на самодивско кладенче,
да си набере, набере
енява синя тинтява
и самодивски ягоди,
и от вълчите ябълки.
Във петък проти събота,
на запустяло огнище,
във това ново гърненце,
билките да си тя свари -
кравата ще се отдели,
бикът сам ще се отдели!
Стоян си дома отиде
и на майка си разправи,
какво му каза змеица.
Послушала го майка му,
па стана, та си отиде
на връх на Стара планина.
Та си набрала, набрала
енява синя тинтява
и самодивски ягоди,
и от вълчите ябълки.
Във петък проти събота,
на запустяло огнище,
във това ново гърненце -
боса, гола и гологлава,
билките си тя свари
и си Стояна полея.
Стоян в кошари отиде,
равни кошаре помете,
буйни огньове накладе,
с медни кавале засвири -
ева, че иде змеица,
змеица, мечка-стръвница;
дърве из корен кършеше,
кучета гони с камъни,
овчари гони с главните,
на Стоян тихо продума:
- Либе Стояне, Стояне,
проклета да е майка ти,
дето ме, либе, направи,
та си се сама изказах!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 07.01.2013
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2013