* * *

Момък (овчар), залюбен от чудна мома - мечка, змеица или Юда

Мама Стояну думаше:
- Синко Стояне, Стояне,
дорде бе, мама, при мене,
а ти бе, мама, бял-червен,
сега при стадо отиде,
ти стана, мама, жълт-зелен,
като зелена коприва -
дали ти лоши овчаре,
или ти върла кехая?
Стоян майци си думаше:
- Нали ме питаш, ще кажа -
нито са лоши овчаре,
нито е върла кехая,
но вечер, мамо, свечеря
дохожда мечка-стръвница.
Кучета гони с камъне,
овчаре, мамо, с главните -
на мене нищо не дума,
най си при мене присяда,
та ми огъня потика
и ми млекото преваря,
на сирене го посирва.
Като си стръги измие,
ведра на стръги закача,
па си при мене присяда,
па ще при мене да седи,
дорде петлите попеят -
тогива ще се изгуби!
Мама Стояну думаше:
- Тя не е мечка-стръвница,
ами е мома-змеица -
либи те, мама, суши те,
на сухо дърво ще станеш!
Но мама ще те научи -
като при стадо да идеш,
мома-змеица да дойде,
ти седи жален, кахърен,
а тя ще да те попита:
"Защо си, либе, кахърен?"
Ти тогиз да й придумаш:
"Че как да не съм кахърен,
като си ходих до дома;
соса ми и додея ми -
сега девета година,
имаме крава ялова,
кат си бикове довожда,
води се, а не тели се!
Соса ми и додея ми,
бикове порти да чупят,
сега се чудя и мая -
от какво порти да вдигна!" -
тя ще те, мама, научи!
Стоян при стадо отиде.
Кога е било свечеря,
тя иде мечка-стръвница;
кучета гони с камъни,
а овчарите с главните.
На Стоян нищо не каза,
най си при него приседна
и на Стояна думаше:
- Маре, Стояне, Стояне,
що си таз вечер кахърен?
И Стоян си й приказа,
що му е майка казала.
Тогиз му мома продума:
- Що те е кахър хванало?
Утре е петък, Стояне,
ти ще си дома да идеш
и на майка си да кажеш -
във петък срещу събота,
майка ти да се съблече
и гола, и гологлава,
и боса, и босокрака;
та па да иде майка ти
на връх Стара планина,
та да набере майка ти
латига и кумунига,
и самогорска тинтява,
във гърне да ги възвари;
три пъти крава прилейте -
сам ще се бикът омрази,
при крава нема да дойде!
Току петлите попеле
и си змеица отишла.
Стоян си дома отиде
и на мака си приказа.
Тя е станала майка му,
та на планина отишла,
та се е гола съблякла,
та е набрала билките,
латига и кумунига,
и самогорска тинтява,
па са е дома върнала
и ги е в гърне сварила -
три пъти Стоян приляла.
Сутринта Стоян подрани,
сутринта в бяла събота,
та си при стадо отиде.
Това е било в събота,
в събота срещу неделя.
Стоян овчаре воспира,
овчаре, още кехая:
- Таз вечер при мен седете,
да видим кво ще да стане
със тая мечка-стръвница!
Мечка при него не идва,
най се зад баир подава
и на Стояна думаше:
- Да бех знаяла, Стояне,
че ще с мен тъйка да стане,
къс по къс бих те сторила!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 07.01.2013
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2013