* * *

Момък (овчар), залюбен от чудна мома - мечка, змеица или Юда

Мама Стояну думаше:
- Синко Стояне, Стояне!
Дорде бе, синко, при мене,
ти беше, синко, бел-червен;
откак при стадо отиде,
ти стана, синко, жълт-зелен.
Дали си при зла дружина,
или си при зла кехая,
или ти стадо не трае,
или ти псета беснеят?
А Стоян си й думаше:
- Мамо ле, стара майчице!
Като ме питаш да кажа,
да кажа, да те не лъжа,
Нито съм при зла дружина,
нито съм при зла кехая,
нито ми стадо не трае,
нито ми псета беснеят;
ами се е, мамо, научила
мечка-стръвница да ми дохожда.
Вечер ми дойде, мамо ле,
отдалеч, мамо, захвърга,
ситни ми дребни камъне,
та ми овчаре пропъди
и стадо ми разпръсне
по тая Стара планина,
и псета ми с главни гони,
а мене нищо не дума.
А майка си му думаше:
- Синко Стояне, Стояне!
Тя не е мечка-стръвница,
ами е Гинка змеица.
Я слушай, синко, я слушай
що ще те, синко, науча -
майчина стара наука!
Като си довечера отидеш,
а ти на Гинка извикай:
"Гинке ле, Гинке змеице,
имаш ли билка разделна,
разделна билка, омразна,
с първо либе Петкана
да се омразя, разделя,
та тебе да си увзема?"
А Гинка си го хванала,
нищо му не е казала,
ами го Гинка повлече
по тези росни ливаде,
в големите грамади,
та си го Гинка разкъса
на ситни дребни парчета.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 07.01.2013
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2013