* * *

Момък (овчар), залюбен от чудна мома - мечка, змеица или Юда

- Синко Стояне, Стояне,
докато беше, мама, при мене
ти бе ми много бял, червен.
Когато стана, сине, млад овчар,
ти стана, сине, жълт-зелен.
Дали ти стадо промира, (2)
или ти псета беснеят,
или си имаш зла дружина?
- Мамо, стара майчице,
нито ми стадо промира,
нито съм хванал зла дружина.
Най ми се, мамо, научи
за мене мечка-стръвница,
всяка ми вечер дохадя (2)
и ми стадото затваря,
и ми огъня заравя, (2)
и ми постила да легна,
постила до мене да лега...
Синко Стояне, Стояне,
кога пак дойде мечката,
а ти да я попиташ:
"Имам кръва ялова,
кажи ми какво да правя?"
Мечката Стоян думаше:
- Либе Стояне, Стояне,
иди, на майка си кажи,
да иде, либе, да иде
на пусто поле запустяло,
да набере, либе, тинтява,
тинтява и коменика,
и овчарска зеленка,
да свари тинтява и коменика,
и овчарска зеленка,
да иде долу на пътя, (2)
на пътя, на кръстопътя,
да полее и крави ялови.
Тя не поляла кравите,
най си поляла Стояна.
Тогава мечката хвръкнала,
като хвърчала, думала:
- Либе Стояне, Стояне,
каква бе тая измама?!
Щях да те тебе заведа
долу в пещерите,
щях да те, либе, оженя (2)
за една мечка-стръвница,
стръвница, златоглавица...

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 07.01.2013
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2013