* * *

Момък (овчар), залюбен от чудна мома - мечка, змеица или Юда

Стояновата майчица,
тя на Стояна думаше:
- Стояне, синко Стояне,
бир да съм майка мащеха,
Стояне, ще те попитам,
правичко да ми обадиш -
защо си черен почернял,
защо си грозен погрознял?
Стоян мамо си думаше:
- Като ме питаш, да кажа,
правичко да ти обадя.
Приучила ми се е, мамо бе,
една ми мечка кръвница,
отдалеч мамо, кръвница,
кат дойде, мамо, при мене -
една ми мома хубава.
Кат дойде, мамо, край огън,
кучета с главни гонеше.
овцете със жар посипва,
кат дойде, мамо, при мене
и на коляно ми сядаше,
и на мене думаше:
"Свири, Стояне, с кавала
и аз ще ти пригласям!"
Мама му думаше:
- Стояне, стори се грижен, кахърен,
когато дойде при тебе,
тя ще те, синко, попита -
защо си грижен, кахърен,
а ти ще й кажеш:
"Имаме крава ялова,
гони се, не се пригонва,
нито я бикове млъзяват!"
Тя ще ти каже, Стояне,
билката и кумунигата
и едностърка тинтява.
Стояне, ще те полея,
от нея да се отървеш.
Сторил се е грижен, кахърен
и му е билката казала.
Кога го майка му поляла,
като при Стоян отиде,
не мой змейкиня да наближи
и на Стояна думаше:
- Как ме хитро излъга,
да се от мене отървеш!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 07.01.2013
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2013