* * *

Момък (овчар), залюбен от чудна мома - мечка, змеица или Юда

Мама Стояна думаше:
- Стояне, синко Стояне,
какво си, синко, посърнал,
дали си на зли другари,
или си на зла кехая?
Стоян мамо си думаше:
- Като ме питаш, да кажа -
нито съм на зли другари,
нито на зла кехая.
Всяка ми вечер дохожда
една ми мечка-стръвница,
като се, мамо, зададе,
кучета гони с камъни,
другари гони с главните,
овцете с жар посипва,
пък като при мене пристигне,
хубава мома тя става -
с жълти чехли на прябош
и на коляното ми сяда.
Кара ме с кавал да свиря,
пък тя, мамо, да играй
и като ме, мамо, улови,
чак в небе си ме подхвърля
и пак ме, мамо, улавя.
Мама му дума Стояна:
- Стояне, синко Стояне,
то не е мечка-стръвница,
ами е мома-змеица.
Хитричко да я изпиташ:
"Змеице, мома хубава,
имаме крава ялова,
гони се, не се удържа,
не знаем как да я церим?"
Змеица дума Стояна:
- Стояне, либе Стояне,
мама ти да си набере
кумата, кумунигата
и едностърката тинтява,
в ново ги гърне сварете
и си кравата полейте.
Че си мама му набрала
кумата и кумунигата
и едностърката тинтява,
в ново ги гърне сварила,
не си крава поляла,
ами Стояна поляла.
Змеица при Стоян отива,
отдалеч му дума продума:
- Стояне, хитра гидийо,
как ме тъй хитро излъга?!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 07.01.2013
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2013