|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Момък (овчар), залюбен от чудна мома - мечка, змеица или Юда
Мама на Стоян думаше:
- Стояне, синко Стояне,
каква й таз твойта работа -
вечер си овцете изкарваш,
бял-червен като ябълка,
сутрин си идеш жълт-зелен,
жълт-зелен като коприва?
Стоян мама си думаше:
- Мамо ма, мила майчице,
като ме питаш, да кажа.
Всяка ми вечер дохожда
една ми мечка-стръвница,
тя ми навуща събува,
на нея си ги обува,
мен ме кара да свиря,
аз свиря, мамо, тя играй,
докато петли попеят,
тогаз си, мамо, отива.
Стояновата майчица,
тя на Стояна думаше:
- Стояне, синко Стояне,
туй не е мечка-стръвница,
а най е мома-змейница.
Аз ще те, майка, науча,
как да се от нея отървеш -
ще вземеш да я посипеш
със петровските посипи,
със гергьовските полювки.
Кермен, Сливенско; на моабет (СбНУ 60/1993-1994, № 171 - "Залюбен
от мечка - змеица").
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 07.01.2013
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2013
|