* * *

Момък (овчар), залюбен от чудна мома - мечка, змеица или Юда

Мама на Тону думаше:
- Синко Тоно льо, мил мамин,
дадох те, мама, овчарин,
да станеш, мама, бял, червен,
а пък ти стана чер, зелен...
Дали ти стадо измира,
или ти псета беснеят?
Тону на мама думаше:
- Нито ми стадо измира,
нито ми псета беснеят.
Дохожда, мамо, дохожда,
дохожда мечка-стръвница,
дружину хвърля камъни,
а мене шекери ябълки.
Maма на Тону думаше:
- То не е мечка-стръвница,
ами е мома-змеица,
люби те и ще те вземе!
Аз ще те, мама, науча,
когато дойде змеица,
хубаво я посрещни,
от кучета я отбрани
и си я вътре въведи.
Помеси й бяла погача,
подсири прясно сирене,
хубаво си я нагости,
хитричко си я изпитай:
"Любе змеице, змеице,
имаме крава ялова,
води се пък не се тели,
кажи ми биле омразно,
дано я бика намрази?"
Когато дошла змеица,
Тону си я посрещна,
хубаво си я нагости
хитричко си я изпита.
Змеица дума на Тону:
- Либе Тоно ле, Тоно ле,
я вземи, либе ле, я вземи,
кумата, куманигата,
синята, жълта тинява,
и синия бял тъжец.
Свари го, либе, с вода
и като вода изстине,
полей, либе, кравата,
бикът ще я намрази
и тихо ще я отвреш.
Тону си свари билките
и като дойде пак змеица,
той си я с билките поля.
Змеица дума на Тону:
- Аз бях хитра и не бях,
а ти ме хитро изпита
и се от мене отдели!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 07.01.2013
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2013