* * *

Момък (овчар), залюбен от чудна мома - мечка, змеица или Юда

Мама Стояне думаше:
- Що си почернял, погрознял,
дали ти стадо болнаво,
дали ти овцата бяс хвана?
- Нито ми стадо болнаво,
нито ми овцата бяс хвана,
всяка ми вечер дохожда
една ми мечка-кръвница.
Всяка ме вечер посреща
и ми цървули събува,
и ми огъня наклада,
и сутрин рано ме буди,
и със стадо ме изпраща.
Тогаз майката рекла:
- То не е мечка-кръвница,
а най е мома-змиица.
Ами довечера, като дойде,
хитричко да я изпиташ,
да й кажеш, че имаме,
че имаме една крава ялова
и да я питаш с какво да я цериме.
Стоян си мечка запитва,
какво кравата да церят
и мечката му рекла:
- Идете горе у планината
и самостръката иглика,
и овчарския босилек,
и синята горска тинтява,
всичките ще сварите
и кравата с тях ще полеете
на пътя, на кръстопътя.
Не поляла майката кравата,
най си поляла Стояна
и вечерта, като си идва,
мечката отдалеч му глава въртяла,
въртяла и му викала:
- Стояне, либе Стояне,
защо ме хитро излъга,
не мога да те наближа?!
Аз щях да ти кокали раздрънкам,
като орехи у чувал.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 07.01.2013
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2013