* * *

Момък (овчар), залюбен от чудна мома - мечка, змеица или Юда

Стояновата майчица,
тя си на Стоян думаше:
- Стояне, олум, Стояне,
та що си грижен, кахърен?
Мама не те е питала,
от какво ти е болестта -
дали ти стадо болнаво,
или ти пцета бяс хвана,
или си ти самси болен?
Стоян майки си думаше:
- Мор, мамо, мор, мила мамо,
йолкум ме питаш, да кажа,
та що съм грижен, кахърен -
нето ми стадо болнаво,
нето ми пцета бяс хвана,
нето съм аз самси болен.
Вечер си дойдем да доим,
слънцето трепти, заходя,
стръвница мечка доходя.
Всичките, мамо, оставя,
при мене, мамо, доходя,
герджик ми плещи трошеше,
черен ми перчан скубеше.
Стояновата майчица,
тя на Стояна думаше;
- Стояне, олум, Стояне,
тя не е мечка-стръвница,
я най е, мома-змеица;
да можеш да я разпиташ,
разпиташ, да я измамиш.
- Кък да я, мамо, разпитам?
- Стояне, олум, Стояне,
мама ще да те научи -
да речеш, олум, Стояне:
"Змеице, мома хубава,
нещичко ще те попитам,
право ми кажи, не лъжи -
имаме крава ялова,
девет е годин станало,
гони се, не се отелва,
нето се буга отвежда..."
Стоян змеици думаше:
- Змеице, мома хубава,
нещичко ще те попитам,
право ми кажи, не лъжи!
Имаме крава ялова,
девет е годин станало,
гони се, не се отелва,
нето се буга отвежда?
Змеица, мома хубава,
тя си на Стоян думаше:
- Стояне, холан, Стояне,
берете билки всякакви
и ново гърне купете,
варете билки всякакви,
всякакви билки, разделни,
разделни билки, омразни
и с бял ги бодил потъчай,
със бял ми бодил - вихрогон.
Да си кравата полейте -
бугата ще се отдели,
отдели, ще я омрази!
Стояновата майчица
варила й билки всякакви,
всякакви билки разделни,
разделни, още омразни;
не поля крава ялова,
най си Стояна поляла.
Че се змеица отдели,
отдели и го омрази,
и отдалека викаше:
- Стояне, холан, Стояне,
що беше хитър, разумен,
та ме, Стояне, разпита?

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 07.01.2013
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2013