|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Момък (овчар), залюбен от чудна мома - мечка, змеица или Юда
Майка Стояну думаше:
- Сино Стояне, Стояне,
що ми си грижен, кахърен?
Дали ти стадо нездраво,
или ти мерия не трявна,
или ти дружина не сгодна?
Стоян си мамо думаше:
- Мамо льо, стара мамо льо,
нали ме питаш, жа кажа -
мойто е стадо най-здраво,
мойта мерия най-трявна,
мойта дружина най-сгодна.
Научила се, мале ле,
една ми мечка стръвничка,
ката ми вечер дохожда,
нито я куче угажда,
нито я стадо усеща,
през сред ми стадо минува,
право при мене довожда,
че ми огъня разрива,
и ми цървули събува,
и ми на ухо послушва.
- Сино Стояне, Стояне,
туй не е мечка стръвничка,
ами е мома змейница.
Ти стани, синко, та иди
във тия росни ливади,
набери билки всякакви,
та свари мама, да те смий,
та си колата разкачи,
да те през кола прекара,
дано те змейница остави!
Яйла, дн. Ягнило, Новопазарско; инф. преселн. от Гьобел в Мала
Азия (СбНУ 47/1956, № 56 - "Мома змейница посещава Стояна").
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 07.01.2013
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2013
|