* * *

Момък (овчар), залюбен от чудна мома - мечка, змеица или Юда

Велика дума Никола:
- Никола, либе Никола,
само се е платно сновало,
сновало платно, тъкало,
в нашите изби дълбоки?...
Никола дума Велику:
- Не смея, мари, да кажа,
мене ме либи змеица,
мене ме либи змеица,
змеица - жълтопламенна,
и все ме пита, Велико,
имам ли булче хубаво,
имам ли дребни дечица -
"Булчето да ти уморя,
децата с нас да вземем!"
Велика дума Никола:
- Като дойде змеица, попитай я -
сено може ли да гори,
или сламата по-гори.
Никола пита змеица:
- Можеш ли сено запали,
или сламата запаляш?
- Сламата мога да паля,
сеното ази не мога,
че има билки всякакви.
Той на Велика разправя,
какво е змеица казала.
Велика, булка хубава,
събира билки всякакви,
и си Никола окъпва,
и го змеица напуща.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 07.01.2013
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2013