|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Момък (овчар), залюбен от чудна мома - мечка, змеица или Юда
Стояновата майчица,
тя на Стояна думаше:
- Стояне, сино Стояне,
ти като беше при мама,
какъв беше бял-червен;
като при стадо отиде,
какъв си, сино, почернял, (още) погрознял?!
Дали ти й стадо чамаво,
чамаво, сипаничаво,
или у пцета бяс хванал?
Той на майка си думаше:
- Мале мо, стара мащехо,
като ме питаш, да кажа,
да кажа, да те не лъжа -
нито ми й стадо чамаво,
чамаво, сипаничаво,
нито у пцета бяс хвана.
Научила се й, мале мо,
една ми мечка-стръвница,
ката ми вечер дохожда,
и ми огъня разравя,
кавал ми вади от калъф,
кара ме, мамо, да свиря...
Стояновата майчица,
тя на Стояна думаше:
- Стояне, синко Стояне,
макар да й мама мащеха,
тя за добро ще те научи.
Ти, като ходиш, Стояне,
по високите баири,
по широките поляни,
набери трева всякаква,
всякаква трева - тинтява;
'гато се мечка зададе,
да си мечката накадиш!
И той майка си послуша,
че набра трева всякаква,
'гато се мечка зададе,
той си мечката накаде -
три дни й далек бягала!...
Той се изясно провикна:
- Който майка си послушва,
той никогаш не сбърква!
Макар да й мама мащеха,
тя ме за добро научи!
Хаджилари, Сев. Добруджа - Румъния (СбНУ 35/1923, № 140 - "Овчар
и мечка").
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 07.01.2013
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2013
|