|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Момък (овчар), залюбен от чудна мома - мечка, змеица или Юда
Стоян майци си думаше:
- Да знаеш, мале, да знаеш,
да знаеш, ала не знаеш,
каква ми мома доходя
деньня ми на пладнището,
вечер ми на легалото!
Кога ми дойде весела,
весела и засмяна -
кучета със хляб захвърля,
пък мене с китки заграда.
- Сино Стояне, Стояне,
тва не е мома, сино ле,
ами е пуста змеица,
та иска да те залюби!
Сино Стояне, Стояне,
кога ти дойде весела,
весела и засмяяна,
ти да я, сино, попиташ:
"Мари девойко, девойко,
сега са девекь години,
имаме крава ялова -
нито се от бик отбива,
нито със теле излиза?"
Като я Стоян попита,
змеица дума Стояну:
- Стояне любе, Стояне,
кя нека сбере майка ти -
от девекь брода водата,
от лява перница пената,
да я, любе ле, напръска -
кя ще се от бик отбие
и ще се теле отели!
Кя го майка му напръска
и кат се върна от овце,
Стоян майци си думаше:
- Като ми дойде сърдита,
кучета с главни захвърля,
мене сърдито погледна,
та че ми рече, мале ле:
"Стояне любе, Стояне,
как бе майка ти по-хитра,
та те, Стояне, напръска,
та ме от тебе отдели!"
Граматиково, колиби Малката Котвина, Малкотърновско; седенкарска
(СбНУ 57/1983, № 133 - "Змеица люби овчар - 3").
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 07.01.2013
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2013
|