* * *

Момък (овчар), залюбен от чудна мома - мечка, змеица или Юда

- Гледаш ли, мале, гледаш ли,
единая връшя планина,
зад нея има и друга,
зад нея село голямо.
В селото - мома хубава,
кога момата стоеше -
без слънце грееше,
кога момата думаше -
през уста злато точеше...
- Синьо льо, сино Стояне,
даде ли й що годе?
- Дадох й, мале, дадох й,
моят пръстен сребърен,
моите бели грошове.
- Лъжи я, сино льо, мами я,
да си ти даде грошовете,
това не е мома хубава -
ле хем е, синьо льо, ле хем е
змеичината дъщеря,
от Загоре е приведена,
та е в село доведена.
- Лъгах я, мале, мамих я,
лъга се не излъгува,
мамя се не измамюва.
А яз й веля, мале ле:
"Дай си ми мойте грошове,
че как на гурбет да ида,
я дойда, веке не дойда,
я дойда тебе не найда!"
А тя ми вели, мале ле:
"Я ти ку идеш на гурбет,
яс ка с тебе да дойда,
га ти се конче измори,
кончето да ти поднасям!"

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 07.01.2013
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2013