|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Момък (овчар), залюбен от чудна мома - мечка, змеица или Юда
Стояновата майчица,
тя на Стояна думаше:
- Стояне, синко Стояне,
макар че съм ти мащеха,
нещичко ще да те попитам,
правичката да ми кажеш.
Стояне, синко Стояне,
що си тъжен, кахърен -
стадо ли ти й болнаво,
или ти псета бяс хванали?
Стоян мале си думаше:
- Мале ле, мила мале ле,
като ме питаш, да кажа,
да кажа, да те не лъжа.
Не ми й стадо болнаво,
нито ми псета бяс хванали.
Научила се, мале мо, една ми,
една ми мечка-стръвница,
стръвница, стръвна на хора.
Всяка ми вечер дохожда,
огън ми, мале, наклажда,
навущата ми изува,
на огъня ме изсушава
и пак ме, мамо, обува.
Все ми, мамо, вика:
"Стояне, първо либе ле,
сакън, да не се излъжеш,
ти на майка си да кажеш.
Майка ти й многознайница,
тя бере билки всякакви,
нази от любов да раздели!"
Стояновата майка,
брала билки всякакви
и ги от любов разделила.
Стоян си стадо пасеше,
мечка из гора ревеше
и си на Стоян думаше:
- Стояне ле, Стояне, либе хубаво,
проклета да ти й майката!
Генерал Тошево; седенкарска - на момък (Архив КБЛ-ВТУ).
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 07.01.2013
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2013
|