* * *

Момък (овчар), залюбен от чудна мома - мечка, змеица или Юда

Мама Стояну думаше:
- Стояне, миличък мамин,
защо си тъжен, кахърен?
Да не ти й стадо чамаво,
да не си болен, неволен?
Стоян майка си думаше:
- Мамо мо, мила, мамо мо,
нито съм болен, неволен,
нито ми й стадо чамаво.
Научила се е, мамо мо,
кръвница, мечка-стръвница.
Слънцето, като засяда,
сянка ми вечер доходя,
като са, мамо подаде,
кучета с главни мереше,
овцете със жар посипва.
Първо при мене ще дойде,
мамо мо, ще се престори,
хубаво бяло момиче,
със жълти чехли напрябож.
На коляно ми ще седне
и ще ме, мамо, накара:
"Стояне, добър юнако,
Стояне, кавалджиино,
Стояне, сагмалджиино,
я ми с кавал посвири
на мома, на примъдряне,
на булка, на изводнянане!"
Стояновата майчица,
тя на Стояна думаше:
- Стояне, миличък мамин,
тя не е мечка-стръвница,
а най е мома-змеица -
либи те и ще те вземе!
Кога на къшли да идеш,
и кога змеицата дойде,
ти да я вярно изпиташ:
"Имаме крава ялова,
води - се, пък не се тели,
кажи ми билки омразни,
кравата да си полея,
бугата да я намрази!"
Змеица при Стоян дойде
и той я хитро изпитва.
Змеица Стоян думаше:
- Стояне, добър юнако,
ти си, Стояне, набери
едностръката тинтява
на овчарското огнище.
Намери още, набери,
тинтява и кумунига,
въртика, още аглика.
Стоян си билки намери,
майка му него поляла.
Каго на къшла отиде,
змеица пак се показа,
отдалеч глава въртеше
и на Стояна думаше:
- Ах, леле, леле, Стояне,
как ме верничко излъга,
излъга, още изпита,
със тези билки омразни,
аз да си тебе намразя!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 07.01.2013
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2013