|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Момък (овчар), залюбен от чудна мома - мечка, змеица или Юда
- Майчинко, мила майчинко,
какво съм любе залюбил,
по деню по дваж дохуда,
по две ми китки донася,
пък по нощю по триж дохуда,
по три ми карми донася.
Стара му се майка почуди,
почуди, още помисли:
- Стояне, сину Стояне,
чувай се, сину, браняй се,
тя не е мома хубава,
ям тя е Юда пиринска.
Кога ми подеш, сину льо,
на нова бърдо високо,
на нази гора зелена,
там ще ти дойде любето,
хитричко ще те попита:
"Стояне, любе Стояне,
я остави се, Стояне,
дето ти майка подарил,
та ела близко до мене!"
- Не мога, любе, да дойда,
мене ми майка заръча.
- Не виках ли ти, Стояне,
при майка на гости да н'ходиш!
Габрово, Ксантийско - Гърция; зап. в Хасково; на моабет (Стоин-ИЗТр,
№ 18).
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 07.01.2013
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2013
|