|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Момък (овчар), залюбен от чудна мома - мечка, змеица или Юда
Николчовата майчица,
тя на Николчо думаше:
- Николчо, сино Николчо,
макар съм майка мащеха,
пак ще те, чедо, попитам,
всяка ми вечер доходяш -
бял-червен като трендафел,
таз вечер, чедо, дойдеше -
син-зелен като минзухар?
Николчо дума майка си:
- Мамо мо, мила мамо мо,
питаш ли ме, мамо мо,
как замръквам и как осъмвам
из кърджалишки пътища...
На моите, мамо, колиби,
една се мечка научи -
всяка ми вечер доходя
и ми огъна наклава,
цървулите ми събува,
и навуща ми изсушава,
с кавал ме кара да свиря,
а пък тя, мамо, играе.
Мама Николчо думаше:
- Николчо, сино Николчо,
туй не е мечка-стръвница,
а най е мома-змеица!...
Есен, Карнобатско; седенкарска (СбНУ 59/1994, № 307 - "Николчовата
майчица - 3").
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 07.01.2013
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2013
|