|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Момък (овчар), залюбен от чудна мома - мечка, змеица или Юда
Стояновата майчица,
тя на Стояна думаше:
- Сино Стояне, Стояне,
майка не те е питала:
"Защо се, сино, не главиш,
не главиш, сину, не жениш?"
Стоян майци си думаше:
- Да знаеш, мале, да знаеш,
како ми чудо дохажда
дене ми на пладнището,
вечер ми на свървището!
Отдалек иде - мечка е,
отблизо дойде - мома е,
мома със бела премена,
с тънка книката престилка.
Стояновата майчица,
тя на Стояна думаше:
- Питай я, сино Стояне,
имаме крава ялова,
сега са девет години,
нито се от бик отделя,
нито със теле излиза...
Камила, Малкотърновско, дн. Егитбаши - Турция; зап. в Ахтопол,
Царевско; хороводна - на люлките (Стоин-ИЗТр, № 5); непълна.
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 07.01.2013
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2013
|