|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Момък (овчар), залюбен от чудна мома - мечка, змеица или Юда
Върбановата майчица,
тя на Върбана думаше:
- Върбане, синко Върбане,
защо си толкоз посърнал,
посърнал, мама, увяхнал?
Докато беше, сине, при мама,
ти бе червена ябълка,
от как се, мама, отдели,
ти стана, мама, жълт-зелен.
Дали ти е стадо болнаво,
или ти псета бяс хванаха?
- Мамо ле, мила мамо ле,
нито ми е стадо болнаво,
нито ми псета бяс хванаха.
Мамо ле, научила се,
една ми мома-змеица,
тя ми стадото изяда,
тя ми млякото изпива.
Дряново (Архив КБЛ-ВТУ).
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 07.01.2013
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2013
|