* * *

Момък (овчар), залюбен от чудна мома - мечка, змеица или Юда

Майка Стояну говоре:
- Сину Стояне, Стояне,
доде бе, сину, при мене,
ти ми бе, сину, бел-червен,
като пазарска ябълка,
на пазар неизнесена,
ветър я неударело,
слънце я неогревало;
отка ми тръгна с овчаре,
ти стана, сину, жълт-зелен.
Дали ти кехаи презли,
или ти стадо размама,
или ти пцета яназе?
Стоян на майка говоре:
- Мамо ле, стара майчице,
не са ми кехаи презли,
не ми е стадо размаме,
не ми са пцета яназе -
дохожда, мамо, дохожда,
дохожда мечка-стръвница;
никому нищо не рича -
пцетата гони с ножове,
а мене, мамо, милува,
милува, мамо, целува...
Майка Стояну говоре:
- Сину Стояне, Стояне,
не ми е мечка-стръвница,
на ми е, сину, змеица,
тя те е, сину, либила,
черни ти кърви изпила.
Ти да я, сину, изпиташ:
"Змеице, мила душице,
ти знаеш билье всекакво -
билките куманиките,
синята горска тантева -
да ми ги, либе, донесеш,
че имам сестра Тодора;
нея е турчин залибил -
от турче да я отделя!"
Стоян змеица изпита,
а змеица му думаше:
- Либе Стояне, Стояне,
отиди, либе, в гората,
в гората, на кошарите,
там има билье всекакво -
билките куманиките,
синята горска тантева;
в полунощ да го свирите,
па да полейте Тодора.
Стоян си билье донесе;
майка му го сварила,
па е поляла Стояна.
Ето че иде змеица,
отдалек иде и вика:
- Либе Стояне, Стояне,
и я бех, либе, пригявол,
ти си по-голем от мене!
Просто да ти е, жени се -
не мога при теб да прида
от тия пусти бурлине!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 07.01.2013
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2013