* * *

Момък (овчар), залюбен от чудна мома - мечка, змеица или Юда

Макя Стояна питаше:
- Сине Стояне, Стояне,
каква е тая работа,
вечер си конче подковеш,
сутрин ти кон обосява.
Стоян на майка думаше:
- Майко ле, стара майчице,
я че те майко па кажа.
Далек съм либе залюбил,
през девет гори зелени,
през девет села големи,
в десето либе хубаво.(2)
Майка на Стоян думаше:
- Сине ле, сине Стояне,
не иди, сине, не иди,
във тая гора зелена,
там има мечка-стръвница,
и има мече кръвниче.
И ако, сине, ти идеш,
едно че да те научим,
сал три думи да го попиташ.
Стоян на макя думаше:
- Майко ле, стара майчице,
много ми либе хубаво,
ала е, майко, глупаво,
не знае хурка да преде,
нито стан, майко, да тъче,
сал знае хоро да играе,
сал знае хоро да тропка.
Майка на Стоян думаше:
- Сине Стояне, Стояне,
че ходиш, сине, при него,
три думи че го попиташ -
кое е най-бързо на света,
кое е по-сладко от меда,
кое е по-мило от майка?
Стоян си майка послуша,
и си при либе отиде
и на либето думаше:
- Либе ле, либе Станке ле,
мене ме майка проводи,
сал три думи да те попитам -
кое е най-бързо на света,
кое е по-сладко от меда,
кое е по-мило от майка?
Станка на Стояна думаше:
- Либе ле, либе Стояне,
и това ли е па мъчно,
я сега либе че ти я кажем,
кое най-бързо на света -
умът най-бързо на света,
сънят по-сладко от меда,
либе по-мило от майка.
Стоян си либе поведе,
мина си село големо,
влезна си в гора зелена,
отдалек мечка видела,
отблизо пътя пресече,
със крака търне скубеше,
и ги на пътя слагаше,
със уста буки кършеше,
и ги пак на пътя влачеше,
та да им пътя пресече.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 07.01.2013
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2013