|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Момък (овчар), залюбен от чудна мома - мечка, змеица или Юда
Мама Стояна думаше:
- Синко Стояне, Стояне,
защо си силно угрижен,
угрижен, синко, жълт-зелен?
Дали ти стадо приумира,
или ти е булче болнаво?
Стоян на майка думаше:
- Мале ле, стара майчице,
кат ме питаш,
право ще ти кажа,
без да те излъжа.
Нито ми стадо приумира,
нито ми е булче болнаво,
но се е, майко, научила
мечка-стръвница, та идва.
Сутрин й огън подклаждам,
вечер й огън загасям.
Научи ме, майно ле, научи,
как да се от нея отърва!
Мама Стояна продума:
- Стани ми, синко Стояне,
посред нощ, на полунощ,
па ми си иди в гори тилилейски,
набери куманига,
куманига и бяла иглика,
ще я свариш, синко ле,
в гърне ненаварвано
и във вино непретакано.
Като дойде мечка-стръвница,
ще й кажеш на вечер да дойде,
вечеря да вечеряме,
думи да си думаме.
Че дойде мечка-стръвница
и си на Стоян продума:
- Викал си ме, либе Стояне,
на вечеря у вас да дойда?
Стоян на мечка думаше:
- Либе ле мечко, мечко ле,
аз съм, либе, решил
в нас веч да не идваш,
щото хората се научават,
че ти при мене, либе, идваш,
та ми вечер огън заравяш,
а сутрин огън подклаждаш!
Чомаковци, Белослатинско (Архив КБЛ-ВТУ).
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 07.01.2013
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2013
|