* * *

Момък (овчар), залюбен от чудна мома - мечка, змеица или Юда

Мама на Стоян думаше:
- Синко Стояне, Стояне,
до сега беше бял, червен,
а сега, синко, посърна.
Дали ти е стадо не здраво,
или кучета бяс хвана,
или зелена трева нямаше?
Стоян на мама продума:
- Мамо ма, старо майчице,
макар си, майко, повторна,
но пак всичко ще ти кажа.
Научила се е, мамо ма,
една ми мома-змеица,
всяка нощ, мамо, дохожда,
огина да ми надклажда,
навущата да ми суши,
мене ми, мамо, омръзна.
Деня е мечка-стръвница,
а вечер - мома-змеица.
Мама на Стоян продума:
- Синко Стояне, Стояне,
когато дойде змеица,
ти я хитро изпитай.
Стоян змеица питаше:
- Любе змеице, змеице,
вие, като много ходите,
и всичко, любе, знаете,
имаме крава ялова,
води се, не се завожда,
но нас ни, либе, омръзна,
всяка вечер, любе, бика доважда,
плетищата ни смачкаха...
Змеица дума на Стоян:
- Либе Стояне, Стояне,
ти кажи, любе, майка си -
да търси и да намери
синята бяла тинтява
и самодивската кумунига.
Кравата да накади
и бика няма да дойде.
Майка му всичко направи
и си Стояна накади.
Ето се вече мръкнува,
мечката се е задала,
кучета са я срещнали
и не са я пуснали.
Змеица дума на Стоян:
- Стояне, любе Стояне,
проклета да е майка ти,
че ни двама раздели,
че ме хитро измами!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 07.01.2013
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2013