* * *

Момък (овчар), залюбен от чудна мома - мечка, змеица или Юда

- Стояне, синко Стояне,
макар да е мама мащеха,
пак мама ще те попита -
защо на ден ходиш бял червен,
пък на ден ходиш жълт-зелен?
Стоян мами си думаше:
- Мамо мо, мила мамо мо,
като ме питаш да кажа,
да кажа, да те не лъжа.
Научила се е, мамо мо
една ми мечка-кръвница,
кръвница, мамо, стръвница,
при мене, мамо, дохожда.
Като се, мамо, зададе
към бостанлийска корийка,
силни ветрови духнуват -
дървета с корени коренят.
Като ме, мамо, наближи,
страшно ми, страшно ревеше.
Като при мене тя дойде,
тя стане мома хубава -
с жълта крайка на глава,
с жълти чехли на крака.
Тя ми огъня разравя,
разравя и го наклажда,
и ми навуща изува,
изува и ги опира,
опира и ги изсушава,
и пак ме, мамо, обува.
Че тогава кавал ми взема,
взема го и го наглася,
и ми го, мамо, подава -
с кавала, мамо, да свиря,
а пък тя, мамо, да играе.
Мама Стояне пак дума:
- Стояне, синко Стояне,
то не е мома хубава,
нито е мечка-стръвница,
а най е мома-змейница.
Мама ще да те научи -
кога при тебе тя дойде,
хитринко да я изпиташ,
да кажеш, синко Стаене:
"Имаме крава ялова,
гони се, не се завожда
нито се крава завожда,
нито я бици оставят.
Как да я бици напуснат?"
Стоян мама си послуша.
Змейница дума Стояну:
- Стояне, либе Стояне,
като си у вас ти идеш,
на мама си да кажеш,
кравата да си полее,
със ситен овчарски босилек,
с едностръката тинтява,
с китка, с росенова -
така бици ще я напуснат.
Стоян си в дома отиде
и на мама си така каза.
Мама си е Стоян поляла.
Кога се мечка зададе,
тя на Стояна думаше:
- Стояне, либе Стояне,
че как ме хитро изпита,
изпита, че ме излъга,
отдалече да те аз гледам,
при тебе да не доходям...

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 07.01.2013
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2013