|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Момък (овчар), залюбен от чудна мома - мечка, змеица или Юда
Мама Стояне думаше:
- Сино Стояне, Стояне,
що ми си грижен кахърян,
дали ти й стадо болнаво,
али ти кучета не лаят,
али те чираци не слушат?
Стоян си мама думаше:
- Мамо льо, мила мамо льо,
мойто е стадо най-здраво,
мойте кучета най-лаят,
мойте чираци най-слушат.
Научила се, мамо льо,
една ми мечка стръвничка,
ката ми вечер дохуда,
та ми огъна разрива,
разрива и пак зарива,
и ми цървули събува,
та ми навуща пресушва
и па ме, мамо, обува.
Страх ме е, мамо, от нея,
страх ме е да я погледна.
Като га, мамо, погледна,
светеше като слънцето,
в лицето мяза на мома.
Мама Стояне думаше:
- Синко Стояне, Стояне,
тва не е мечка стръвничка,
ми най е мома-змейница.
Недей се от ней страхува,
недей да вехнеш от нея!
Тя кога дойде при тебе,
ти стани, със ней хортувай,
любовни думи говори,
да можеш да я измамиш,
да каже билки омразни,
омразни билки разделни.
Стоян си мама послуша
и на змейница продума:
- Любе ле, любе лъжовно,
лъжовно любе, тъжовно,
я имам стадо ялово,
все му кочове диря,
ала се стадо не агне.
Не знайш ли билки омразни,
омразни билки разделни,
да си стадо закърмя,
да го кочове омразят,
да си стадото продам
вместо кочове на място.
Змейница дума Стояне:
- Стояне, любе лъжовно,
лъжовно любе, тъжовно,
и тва ли искаш, Стояне,
наука да те науча?
Ти иди, любе, в балкана,
в балкана, в гора зелена,
дето цигани кондисват,
дето са огън наклали,
наклали, не повторили,
та си набери, набери
синята бяла тинтява,
та я у огън изгори,
та си стадото закърми,
кочове ще го омразят.
Кат зачу Стоян тез думи,
отиде Стоян в балкана,
в балкана, в гора зелена,
дето цигани кондисват,
дето са огън наклали,
наклали, не повторили,
та си набера, набера
синята бяла тинтява,
та га у огън изгори.
Той си стадо не закърми,
най се самичък захрани,
та го мечката омрази,
омрази, та го остави.
Га мечката ревнеше,
на гора листи събаря:
- Стояне, любе лъжовно,
лъжовно любе, тъжовно,
Бог да убие майка ти,
че тя те хитро научи,
че си ме лесно измами,
та казах билки омразни,
омразни билки, разделни,
та се двамката омразийме,
омразийме, та се оставийме.
Черепово, Харманлийско; на моабет (СбНУ 60/1993-1994, № 167 -
"Овчар се разделя от мечка-змеица - 1").
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 07.01.2013
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2013
|