|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Момък (овчар), залюбен от чудна мома - мечка, змеица или Юда
Стоянова стара майка,
тя си на Стоян думаше:
- Сино ле, сино Стояне,
що си на кахър нападнал?
Дал ти е стадо болнаво,
болнаво, сино, чумаво,
па ти йолдаше несгодни,
несгодни и несговорни.
Я Стоян си й думаше:
- Мале ле, ти, Стоянова,
от мойто стадо, мале ле,
от него нема по-здраво,
по здраво и по-хубаво.
От моите, мале, йолдаше
ниде ги нема по-сгодни,
по сгодни и по сговорни,
ами са, мале, научи
една ми малка девойка,
вечер, утрина доода,
чардаците ни помита,
каблиците ни умива,
по смил ми китка оставя,
по две ми дума продума:
"Стояне, назлъм кехайо,
вземи си мене, Стояне,
кя те стора чорбаджия!"
Я майка си му думаше:
- Сино ле, сино Стояне,
питай я, сино, питай я,
бре, от кутри е вилает.
- Питах я, мале, питах я,
от далеко се казува,
от Пирин стара планина,
пиринском кралю дъщеря...
Булгаркьой, Кешанско - Турция; зап. в Константиново, дн. Новоселци,
Бургаско; зимно хоро (Стоин-ИЗТр, № 16 - "Пиринската самодива"); каблици
- ведра; кутри - кой.
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 07.01.2013
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2013
|