* * *

Момък (овчар), залюбен от чудна мома - мечка, змеица или Юда

Мама Стояна думаше:
- Сино Стояне, Стояне,
що си на мама не кажеш,
що ти е, синко, на сърце,
що дойдеш, синко, син зелен?
Стоян на мама думаше:
- Мамо льо, стара мамо льо,
да кажа, мале, жа кажа,
без да те, мале, излъжа.
Нощем ми, мамо, дохожда
една ми мечка-стръвница;
огъня, мамо, разрива
и ми го, мамо, зарива,
и цървули събува,
и ми ги, мамо, обува...
Мама на Стоян думаше:
- Синко Стояне, Стояне,
това не е мечка стъвница,
най е Рада змеица.
Питай я, сино, питай я -
знае ли билки за тебе,
за твойта булка Петкана,
че вие си рожба нямате,
от сърце мъжко детенце!
Ако ти веднъж не каже,
девет я пъти попитай,
на десетия път, Стояне,
тя ще змейка да стане,
тогази жа ти продума,
жа каже, синко, жа каже
за твойта булка Петкана
де има билка в гората,
да свари, синко, да пие,
та да си рожба имате.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 07.01.2013
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2013