* * *

Момък (овчар), залюбен от чудна мома - мечка, змеица или Юда

Майчица Стоян попита:
Сино Стоянчо, Стоянчо,
доде те майка хранеше,
хранеше, сино, гледаше,
ти беше, сине, бял-червен;
сеги те майка изпрати
в планина, сине, на мандра,
със сиво стадо да ходиш,
а ти ми стана жълт-зелен -
от що си, сине, жълт-зелен?
Дали ти стадо промира,
или ти пцета беснеят,
или си на зъл кехая?
Стоянчо викна, продума:
- Питай ме, мале, да кажа -
нито ми стадо промира,
нито ми пцета беснеят,
нито съм на зъл кехая,
най ми е, мале, изляла
Деница, жълта змеица,
та мене, мале, залиби.
Вечер ме късно държеше,
а вутрин рано будеше,
зат'ва съм, мале, жълт-зелен.
Майка Стоянчу продума:
- Сине Стоянчо, Стоянчо,
защо на майка не кажеш,
та да те майка изпрати
при твойта баба да идеш;
майка ти знае два ката,
баба ти знае три ката,
баба ще да те раздели
от тая жълта змеица!
Стоянчо стана, отиде,
та па на баба приказал.
Баба Стоянчо учеше:
- Ти иди, сине Стоянчо,
в планина, сине, на мандра -
нито колиба да метеш,
нито огъня да кладеш!
Ами главните разтъкай,
в главните, сине, да седнеш,
та кога дойде Деница,
Деница, жълта змеица,
в главните да те завари.
А тя ще да те попита:
"Защо колиба не метеш,
защо огъня не кладеш?"
А ти й речи, Стояне:
"Денице, жълта змеице,
как ще огън да клада,
та как колиба да мета?
Като си дома отидох,
тежък ме кахър нападна,
че имах крава ялова,
със сега девет години -
води се, не приважда се,
айле се от бик не дели!"
Деница жа те научи
как жа си крава отделиш,
отделиш крава от бика,
та щеме тебе раздели
от тая жълта змеица!
Стоян си стана, отиде,
отиде Стоян на мандра.
Не щя колиба да мете,
нито огъня да кладе,
ами главните разтъка,
в главните Стоян поседна.
Я ти Деница де иде,
а тя Стоянчо попита:
- Абре, Стоянчо, Стоянчо,
защо колиба не метеш,
защо огъня не кладеш?
Стоянчо тогиз продума:
- Денице, жълта змеице,
как ще огън да клада,
та как колиба да мета?
Като съм дома отишъл,
тежък ме кахър нападна,
че имам крава ялова,
със сега девет години -
води се, не приважда се,
че се от бика не дели,
айле със бика поожда!
Деница каже на Стоян:
- Абре, Стоянчо, Стоянчо,
това ли кахър жа береш!
Иди, Стоянчо, набери
синята бе команига,
и овчата чемерика,
и чобанския жълт алтоп,
та ги на баба занеси,
у полунощи да стане,
билките баба да свари,
та па колата разточи,
на пътя, на кръстомпътя,
кравата да си прекараш,
кравата да си полееш,
тя сама ще се отдвои,
сама от бика раздели!
И Стоян стана, отиде,
па събра Стоян тез билки -
синята бе команига,
и овчата чемерика,
и чобанския жълт алтоп,
па ги на баба занесе.
У полунощи станала,
билките баба сварила,
та па колата разточи,
на пътя, на кръстомпътя.
Като Стоянчо минува,
баба го с билки поляла.
Кога на мандра отиде,
като го видя Деница,
а тя ми дръпна през гора.
Като Деница бягаше,
та ми гората ехтеше!
А тя на Стоян думаше:
- Абре Стоянчо, Стоянчо,
много е била знаела
майка ти, та па баба ти,
вещица, житомамница!
Че тя те тебе научи,
та ме ти лесно измами,
та ни двамата раздели!...

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 07.01.2013
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2013