* * *

Момък (овчар), залюбен от чудна мома - мечка, змеица или Юда

- Да знаеш, мале, да знаеш,
да знаеш, ала не знаеш,
каква ми мома доходя,
вечер ми на свървището,
дення ми на пладнището...
От далек - мечка щревница,
от близо мома с хустане,
ямурлукът ми подига,
та че при мене легнова.
- Сино Стояне, Стояне,
тва не е мома хубава,
ами е, сино, змеица,
ти га я видиш, че иде,
стори се жален, кахърен,
кахърен и касафетен,
змеица ще те попита:
"Любе Стояне, Стояне,
що ми се гледаш кахърен?",
пък ти хи речи, Стояне:
"Имаме крава ялова,
сега са до три години -
нито се от бик отделя,
ни подир теле тръгнува!"
Стоян майка си послуша.
Като е дошла змеица,
тя на Стояна думаше:
- Любе Стояне, Стояне,
що ми се гледаш кахърен?
А пък Стоян хи думаше:
- Имаме крава ялова,
сега са до три години,
нито се от бик отделя,
ни подир теле тръгнува!
Змеица дума Стояну:
- Да сбере, любе, майка ти,
от девет брода водата,
и от морето пяната,
и на гората лискето,
и на земята тревата,
и да хи свари майка ти,
в гърне необжарено,
в къща запустялица,
и да хи, любе, прекара
през кола паратисана,
и да кравата омие,
на два ми пътя разпътя,
хем ще се от бик отбие,
хем подир теле ще тръгне!
Стояновата майчица,
тя си гората преброди,
и си лискето събрала,
и на земята тревата,
и от девет брода водата,
и на морето пяната,
та че е всичко сварила,
в гърне необжарено,
в къща запустялица,
и хи през кола прекара,
през кола паратисана,
и е Стояна умила,
на два ми пътя разпътя.
Стоян овцете запладни,
засвири медно кавальля,
змеица иде отгоре,
и на Стояна думаше:
- Любе Стояне, Стояне,
как бе майка ти по-хитра,
не ме е как ни раздели,
яд ме е как ме излъга!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 07.01.2013
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2013