* * *

Момък (овчар), залюбен от чудна мома - мечка, змеица или Юда

Майка Стояну думаше:
- Стояне, синко Стояне,
доде бе, синко, при майка,
тизе бе, синко, бял-червен
като червена ябълка -
на пазар не изнасяна,
моми я не видували,
момци я не купували.
Отка взе стадо да пасеш,
ти стана, синко, жълт-зелен
като зелена коприва,
рано от слана попарена!...
Дали ти стадо помира,
или ти пцета беснеят,
или си на зла дружина!
- Нито ми стадо помира,
нито ми пцета беснеят,
нито съм на зла дружина;
ала ми се е, майно ле,
научила мечка-стръвница -
вечери късно дохожда,
заран си рано отважда,
та ми пцетата замеря
със ситни едри камъни,
дружина гони с главните,
а на мен дума, майно ле:
"Либе Стояне, Стояне,
постиляй черги шарени,
наедно да си легнеме!"
Майка Стояну думаше:
- Синко Стояне, Стояне,
не си е мечка-стръвница,
ами е мома-змеица!
Я си я, синко, попитай
със какво да те лекувам -
от нея да те разделя!...
Майка си Стоян послуша.
Кога ми било навечер,
той на змеица думаше:
- Либе змеице, змеице,
имаме крава ялова,
от девет годин ялова;
води се, не завожда се,
бикове не я маинят.
Кажи ми, либе змеице,
със какво да я лекувам?
Змеица Стояну говори:
- Либе Стояне, Стояне,
нека майка ти набере
въртига и кумуника,
и това биле омразно,
омразно, та па отделно;
в среднощ да ги увари
във гърне необгорвано,
хем гола, хем гологлава;
колата да си разточи,
кравата да си преведе,
та тамо да я запои,
запои, либе, полее!
Стоян си каза майци си...
Тия е всичко свършила.
Набрала цвеке всекакво -
въртига и кумуника
и това биле омразно,
омразно биле, отделно.
В среднощ го е сварила
във гърне необгорвано,
хем гола, хем гологлава,
разточила е колата.
Не е превела крава ялова,
най си превела млад Стоян.
Змеица Стояну думаше:
- Либе Стояне, Стояне,
язе бех хитра, разумна,
ала си бил ти по-хитър,
та си ме така излъга -
от мене да се отделиш!...

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 07.01.2013
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2013