|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Момък (овчар), залюбен от чудна мома - мечка, змеица или Юда
- Tодоре, синко Tодоре,
от как ми ходиш, Tодоре,
седем години млад овчар,
всякога весел ходеше
у бащини си дворове,
а сега, синко Тодоре,
защо си толкоз нажален,
нажален, още наскърбен,
и в лице, майка, посърнал?
Дали си, синко, не здумваш
с твоята млада дружина,
или ти стадо булнаво?
Тодор мама си говори:
- Като ме питаш, да кажа,
защо сам, мале, посърнал.
Отскоро при назе дохожда,
змеица млада хубава.
Всяка вечер, мале, дохожда
и огъня ни разваля.
С главни дружина разпъжда,
при мене, мале, дохожда
и при мене нощем остава.
Тодора майка питаше:
- Че каква ми е змеица?
А Тодор майци думаше:
- Хубава, мале, хубава.
Лице й свети като слънце,
снага й тънка, висока,
коса й руса, златена.
Тодора майка думаше:
- Не ходи, стадо да пасеш,
мама ще пита, разпита,
с билки да те окъпе,
змеица да те намрази.
Питала и разпитвала,
търсила и намерила
змейови билки, омразни,
та си Тодора окъпала.
Рано си ранил Тодор,
да иде в горни ливади,
сиво си стадо да пасе.
Кога е било вечерта,
дружина огън наклали,
и край огъня заспали.
А млад си Тодор не заспал,
ето ти иде змеица,
право при него отива,
току до него доближи,
и пак от него побегна,
у гъсти гори зелени.
Богомилово, Старозагорско (Архив КБЛ-ВТУ).
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 07.01.2013
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2013
|