|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Момък (овчар), залюбен от чудна мома - мечка, змеица или Юда
Мама Стоила думаше:
- Синко Стоиле, Стоиле,
дорде бе, синко, при майка,
ти бе, синко, хубавец,
хубавец, синко, бял-червен.
Откак на кошара отиде,
ти стана, синко, жълт-зелен,
жълт-зелен, синко, гущерив.
Дали ти псета беснеят,
или ти стадо измира,
та стана, синко, жълт-зелен,
жълт-зелен, синко, гущерив?
Стоил на майка говори:
- Мале ле, стара мале ле,
като ме питаш - да кажа.
Нито ми псета беснеят,
нито ми стадо измира...
Мене ме, мале, змеица люби,
Елица мома - змеица.
Ако си вода донеса -
тя ми вода разлее;
ако си огън наклада -
тя ще ми огън угаси.
Люби ме, мале, мори ме!...
Мама Стоила думаше:
- Питай я, синко, питай я,
че имаме крава ялова -
води се, не завожда се.
Да ти даде билки всякакви,
кравата да си полеем,
дано си рожба добие.
Стоил Елица говори:
- Либе Елице, Елице,
имаме крава ялова,
води се, не завожда се.
Набери билки всякакви,
да си кравата изцерим.
Елица Стоила говори:
- Либе Стоиле, Стоиле,
тия са билки за мене,
за двамата с тебе,
да ни, либе, разделят.
И му е билки казала -
врътига и куманига
и други билки всякакви.
- Свари ги в гърне ненаварвано,
кога е нощ-полунощ,
кравата да си полееш -
с рожба ще се сдобие.
Стоилова майка сварила,
сварила, всичко свършила.
Стоил е по срединощи поляла
и от Елица спасила.
Бяла Слатина (Архив КБЛ-ВТУ).
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 07.01.2013
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2013
|