* * *

Момък (овчар), залюбен от чудна мома - мечка, змеица или Юда

Мама Тодору питаше:
- Тодоре, синко Тодоре,
като ми ходиш, синко льо,
седем години млад овчар,
всекога весел идеше
у бащини си дворове;
а сега, синко Тодоре,
що ми си толко нажален,
нажален, още наскърбен
и в лице, мами, потъмнял?
Дали ми се, синко, не сдумваш
със твоя млада дружина,
та ми си такъв повянал,
повянал, в лице посърнал?
Тодор мами си думаше:
- Като ме питаш, да кажа
що съм си, мамо, повянал.
Отскоро е, мамо, почнала
млада змеица да иде,
вечер тя да ме находи.
Ако огън гори край нази,
тя при огъня доходи,
главни из огъня си взема,
с тях дружината бие,
па при мене дохожда,
при мене ляга да спиме.
Тодору майка думаше:
- Че каква ми е змеица?
Тодор мами си думаше:
- Хубава, мамо, на лице,
като я, мамо, погледна,
лице й свети кат слънце;
на снага тънка, висока,
руса й коса златяна.
Мама Тодору думаше:
- Тодоре, миличък майци,
не ходи стадо да пасеш!
Мама ща пита, разпита,
със билки да те окъпе,
змеица да те намрази.
Питала и разпитвала,
че си мама му изпита
билки змейчяни, омразни,
па си Тодора окъпа.
Рано ранил млад Тодор,
та си на гора отиде
сиво си стадо да пасе.
Кога е било вечерта,
тии си огън наклали
и край огъня заспали,
млад Тодор не заспал.
Като си дошла змеица,
право при огню отишла,
главни из огня вземаше,
всичка дружина биеше,
па при Тодора отиде.
Като при него приближи,
змеица от него побегна
в гъста гора прехвръкна.
Като змеица пищеше,
цяла гора ехтеше,
всички овчари събуди.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 07.01.2013
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2013