|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Момък (овчар), залюбен от чудна мома - мечка, змеица или Юда
Майка Стояну думаше:
- Стояне, синко Стояне,
дорде бе, синко, при майка,
ти беше, синко, бел-червен
като червена ябълка;
откак се, майка, отдели,
ти стана, синко, жълт-зелен,
каквото жълта неранча!
Стадо ли ти е болнаво,
или си на зла дружина!
Стоян си майци думаше:
- Майко ле моя, старая,
нито ми стадо болнаво,
нито съм на зла дружина.
Навнадала се, майно ле,
една ми мечка-стръвница;
вечер ми късно дохажда,
овчаре гони със главни,
а кучета със камъне,
пък мене нищо не казва,
нъло ми вика: "Либе ле!"
Майка Стояну думаше:
- То не е мечка-стръвница,
ами е Елка змеица!
Мойш ли я, синко, измами
и хитро да я изпиташ:
"Елке ле, либе змеице,
ти, като ходиш по цел свет,
по гори, Елке, по поля,
не знайш ли биле омразно,
омразно биле, разделно?
Че имам сестра по-малка,
клети я турчин залибил -
със турчин да я омразя,
омразя, да я отделя?"
Елка Стояну думаше:
- Либе Стояне, Стояне,
да си набере майка ти
синята бела тинтява
и таз зелена врътига,
врътига и куманига.
Майка ти да ги увари
среднощи, сред полунощи
във гърне необжежено,
сестра ти да си полее -
от турчин ще я отдели!
Стояну майка набрала
синята бела тинтява
и таз зелена врътига,
врътига и куманига,
па ги е майка сварила
среднощи, сред полунощи
във гърне необжежено;
не поля сестра Стояну,
а поля сами Стояна.
Кога е било вечерта,
ето че иде змеица,
отдалеч иде и вика:
- Либе Стояне, Стояне,
що ме тъй хитро излъга,
та ме от себе отдели?!
неуточнено (Цонев-Родна китка, с. 21, № 12 - "Стояна либи
змеица"). Твърде близка до Дозон-БНП, № 7 от Пирдоп.
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 07.01.2013
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2013
|