* * *

Момък (овчар), залюбен от чудна мома - мечка, змеица или Юда

Слънце трепти и захожда,
Стоян си конче извожда,
и си конче Стоян оседла.
Мама Стояну думаше:
- Стояне, синко Стояне,
слънце трепти и захожда,
ти защо конче оседлаваш,
оседлаваш, още возсядаш?
Стоян мами си думаше:
- Ще ида, мамо, ще ида,
на Рилски каменни мост,
да вардя, мамо, звезда денница.
Мама Стояну думаше:
- То не е звезда денница,
а най е мечка-стръвница,
стръвница мечка, кръвница.
Слънцето трепти и засяда,
чарда се от поле връщаше
и мечка пред говеда идеше,
и напред говеда вървеше,
дребни камъни береше
и си Стояна замеряше...
Стоян на мечка думаше:
- Не ме, мечко, с камъни замервай,
я да се борба поборим...
Че се с мечка борба борили,
три дни ми и три вечера -
дето мечката улавяше,
черно ми кърве течеше;
дето Стоян улавяше,
кокали с месо търгаше!...
Че си Стоян мечка издвигна,
и я у земя удари,
и девет боя я заби.
Стоян на Руссица думаше:
- Руссице ле, млада калоферце,
я ми, Руссице, дай вода,
вода да си запия!
Руссица Стояну вода подаде,
Стоян си вода запи...

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 07.01.2013
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2013