* * *

Момък (овчар), залюбен от чудна мома - мечка, змеица или Юда

Мама Стояну думаше:
- От как те мама там даде,
във тези пусти овчари,
що тъй почерне, погрозне;
да не си на зла дружина,
ил ти е върла кехая;
дали ти псета беснеят,
или ти стадо промира?
Стоян си мама думаше:
- Майне ле, стара майчице,
като ме питаш, да кажа,
да кажа, да те не лъжа -
нито съм на зла дружина,
нито ми върла кехая,
нито ми стадо промира,
нито ми псета беснеят,
най ми доважда, майно ле,
сутрин и вечер, майно ле,
доважда мечка кръвница,
кръвница мечка, стръвница,
та ми огъня разравя,
псета ми с главни замеря.
Затуй съм толкоз почернял,
почернял, още погрознял...
Мамо Стояну думаше:
- Синко Стояне, Стояне,
то не е мечка кръвница,
кръвница мечка, стръвница,
ала е, мамо, змеица,
затуй ти огъня разравя,
затуй ти псета замеря,
че иска да те залиби.
Ами, кат дойде други път,
ти да я, синко, запиташ:
"Ой те тебе, мечка кръвнице,
кръвнице мечко, стръвнице,
нещо ще да те попитам,
право ми кажи, не лъжи -
имам си крава ялова,
ето ми девет години,
води се, не се завожда,
със какво да я поцеря,
дано я бика остави?"
Стоян майка си послуша,
попита мечка кръвница,
мечка Стояну думаше:
- Либе Стояне, Стояне,
я слушай да ти кажа -
да вземеш да си събереш
полска и горска въртига,
кумата, кумунигата,
едностърката тинтява;
да сбереш да ги свариш
на запустяло огнище,
да ги, Стояне, прдкладеш
с напарясано колило,
па си кравата попръскай -
той ще я бикът остави.
Кат зачу Стоян таз дума
и каза Стоян мама си,
че е събрала майка му
всичките билки казани,
полска и горска въртига,
кумата, кумунигата,
едностърката тинтява,
в пусто ги менче варила,
на запустило огнище
и ги майка му подклажда
с напарясано колило,
па си Стояна напръска
и Стоянови кошари.
Тогас мечка отишла:
- Ах либе, либе Стояне,
аз бях хитра, Стояне,
а ти по-хитър излезе!
Как ме хубаво измами,
измами, та ме изпита
и сега вече не мога,
не мога при теб да дойда...

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 07.01.2013
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2013