|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Момък (овчар), залюбен от чудна мома - мечка, змеица или Юда
Мама на Тоньо думаше:
- Тоне ле, мило мамино,
макар да съм ти мащеха,
правичко ще те попитам,
право ми кажи, не лъжи.
Какъв ми беше бял, червен,
като казанлъшка ябълка,
сега си, Тоне, жълт, бледен,
жълт, бледен, Тоне, повяхнал,
като вършина кършена,
кършена, недокършена,
през Петровските пекове,
през Никулденските студове...
Дали ти е стадо болнаво,
или ти кучето бяс хвана,
тъй да си, Тоне, повяхнал?
Тоньо мама си думаше:
- Мар, мамо, мар, мила мамо,
щом като ме питаш, да кажа,
нито ми е стадо болнаво,
нито кучето бяс хвана,
но ми се нещо научи,
научи на мойте, мамо, агъли.
Една ми мечка-стръвница,
всяка ми вечер дохожда
и ми огъня наклажда,
и ми навуща изсушава,
росно ми грозде донася...
Асеновец, Новозагорско; седенкарска - съборна (Архив КБЛ-ВТУ);
непълна.
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 07.01.2013
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2013
|