|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Момък (овчар), залюбен от чудна мома - мечка, змеица или Юда
Ивановата майчица,
тя на Ивана думаше:
- Иване, сине Иване,
откак те овчар представех,
ти бело лице загуби
и черни очи размъти.
Черни очи размъти.
Дали ти й стадо болнаво,
или ти й върл кеседжи?
Иван мами си думаше:
- Мале ле мила, мале ле,
като ме питаш, да кажа.
Нито ми й стадо болнаво,
нито ми й върл кеседжи.
Стръвна се мечка настърви
на мойте шари агънца.
Всеки ден по едно изяда,
на неделята - по двечки,
по двечки и по трички,
и пак ми, мамо, заръча:
"Иване, герджик чобане,
на майка си не казвай,
зарън и тебе изядам!"
Абрит, Добричкo; седенкарска (Архив КБЛ-ВТУ); непълна.
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 07.01.2013
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2013
|