* * *

Момък се кълне - не люби друга мома

Научила се мома Румена,
на вода д' иде на горна чешма.
Еднъж отиде, нищо не найде,
повтор повтори мома Румена,
тамо йе нашла млада войвода.
Войвода си ю тихо говори:
- Бре леле варе, мома Румено,
да ме напоиш низ уста вода,
мене низ уста, коня низ ведро.
А Румена му тихом говори:
- Тако ми Бога, млада войводо,
да те напоим, ама не смеем,
ама не смеем, че ме излъжеш,
че ме излъжеш да ме цаливаш.
А войвода се люто заклина:
- Тако ми Бога, моме Румено,
ако те язе тебе излъжем,
тебе излъжем да те целивам:
що коня яздим, кон да ми пукне,
три пушки носим, трите да пукна,
трите да пукна мене да удра,
що сабля носим сама да рипне
сама да рипне да ме пресече!
Уверила се мома Румена,
та го напои низ уста вода.
Сърце е младо не че да трае,
та я прегърна да я цалива.
Що коня язди кон му пукнала,
що сабля носи, сама рипнала,
сама рипнала, паго пресекла.
Провикнала се мома Румена:
- Бре, леле варе, селски кметове,
какво се чудо, чудо створило,
чудо створило на горна чешма,
сам се войвода, сам се утепа!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 11.05.2013
Български фолклорни мотиви. Т. VІ. Любовни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2013