|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Момък се кълне - не люби друга мома
Научила се кадън Тодора,
да си не иде деньем на вода,
сал току д' иде вечер, па вечер,
по ладовина, по месечина
Първи път ойде, нищо не виде,
втори път ойде, нищо не сретна,
трети път ойде, насреща са ву,
насреща са ву троица турци.
Първи замина и не погледна,
втори замина и не продума,
трети замина, он си продума:
- Мари, Тодоро, кадън хубава,
да ме напоиш из уста вода,
а другаре ми низ бели рътце.
- Не смеем, турче, не смеем, аго,
че ме излъжеш да ме здравуваш.
- Нечу, Тодоро, туку ми Бога -
мене ме макя люто проклела,
ако здравувам мома българка,
що имам пушка, сама да пукне,
сама да пукне, да ме утепа,
да ме утепа ю сред селото.
Излъгал я е, здравувал я е.
Що имал пушка, сама пукнала,
сама пукнала, утепала го,
утепала го ю сред селото.
Преколница, Кюстендилско; хороводна (Стоин-ЗП, № 563 - "Да
ме напоиш из уста вода").
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 11.05.2013
Български фолклорни мотиви. Т. VІ. Любовни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2013
|