* * *

Момък се кълне - не люби друга мома

- Снощи си, Радке, дойдох,
на вашта, Радке, седянка,
тебе самичка заварих,
посърнала, повехнала
като ружа жълта прецъфтяла...
Що си толкоз нажалена,
нажалена, още наскърбена?
- Като питаш, първо либе,
като питаш да ти кажа.
Аз съм чула и разбрала,
че ти ходиш по седенки,
по седенки, по беленки
и си либиш друго либе.
Вярно ли е всичко туй,
вярно ли е, първо либе?
Добри й дума наскърбено,
наскърбено, още нажалено:
- Ако е вярно, па че любя,
па че любя друго либе,
на място да си умра,
да си умра, първо либе,
тука ази пред тебе!
Аз си нямам друго либе,
само тебе имам Радке.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 11.05.2013
Български фолклорни мотиви. Т. VІ. Любовни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2013