* * *

Момък се кълне - не люби друга мома

- Ангелино, първо либе,
мър, що ми си погрозняло,
погрозняло, потемняло,
като платно небелено,
като пиле ударено,
като агне без майчица?
- Ой, Стояне, първо либе,
как не ще съм погрозняла,
като платно небелено?!
Снощи си си от пътя дошъл,
пак ли мислиш да ми вървиш,
мен на ког' ти оставяш,
и на ког' ме ти наричаш?
И либе хи отговори:
- Ангелино, първо либе,
оставям те на моята,
на мойта стара майка,
и на мой стари баща.
Оставям ти хамбар жито,
хамбар жито, бъчви с вино.
А тя му отговори:
- Ой, Стояне, първо либе,
ти си ходиш по София
и ми любиш друго либе,
друго либе по-хубаво,
по-хубаво, по-гиздаво!...
И Стоян хи сборуваше:
- Ангелино, първо либе,
ако любя друго любе,
да ми паднат двете очи,
двете очи черноочи;
да ми пукне бърза коня!
Още рече, не изрече,
паднали му двете очи.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 11.05.2013
Български фолклорни мотиви. Т. VІ. Любовни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2013