|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Момък, набеден, че намерил момин накит
Райне, Райне, тенко Райне,
Райне, Райне, тенко Райне!
Прошета се тенко Райне
от сараи до бунари,
загуби си коджа нещо,
коджа нещо елмаз перо,
елмаз перо треперало,
треперало, та паднало.
Па се върна да го дири,
дирила го, не нашла го.
Насреща й стар калугер,
стар калугер, стар игумен,
я Райне му отговара:
- Таком Бога, стар калугер,
загубих си коджа нещо,
коджа нещо, елмаз перо,
ти го найде, да го дадеш!
Калугер се люто кълне:
- Ако съм го я намерил,
да се свия и превия,
да треперим като него.
Продановци, Самоковско; хороводна (Стоин-Самок., № 870 - "Изгубила
си перото").
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 31.03.2014
Български фолклорни мотиви. Т. VІ. Любовни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2014
|