|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Момък, набеден, че намерил момин накит
Шетнала се Калеш Гюргя,
Гюргьо мори, Гюргьо мори,
от чинарот до бунарот,
си загина сърма колан.
Ми помина лудо-младо,
той ми найде сърма колан.
Гюргя му се милно молит,
лудо море, лудо море:
"Ейди лудо аджамия!
Да н' ми найде сърма колан?
"Жими тебе, жив да сум ти,
Гюрго мори, Гюрго мори!
Не сум, не сум нашло,
ак' сум нашло сърма колан,
да се виткам като него
на твоята половина.
Се прошета Калеш Гюрга
от чинарот до бунарот,
си загина кован гердан.
И намина лудо-младо,
той ми найде кован гердан.
Гюргая му се милно молит,
лудо море, лудо море:
"Ейди лудо аджамия!
Да н' ми найде кован гердан?
"Не сум, не сум, не сум нашло,
Гюргьо мори, Гюргьо мори!
Ако сакаш ти се кълнам,
жими тебе, жив да сум ти!
Ак' сум нашло кован гердан,
да ти висам како него
на твоето бело гърло.
Прилеп - Македония (Миладиновци, № 287; =БНТ 6, с. 456; =Арнаудов-ВН
1/1976, с. 497); според М. Арнаудов песента е от Охрид.
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 31.03.2014
Български фолклорни мотиви. Т. VІ. Любовни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2014
|