|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Момък, набеден, че намерил момин накит
Прошета се Иваница,
од мејане до клад'нче.
Загубила кован колан,
кован колан, сребрен ђердан.
Проговара Иваница:
- Да кој би га, бре, нашаја,
не би знала што би дала!
Дала би му бело лице,
бело лице нељубено;
црне очи, гајтан веђе,
равну снагу некршену,
русе косе немрсене!
Предејане, Лесковачко - Изт. Сърбия (Златановић, Момчило. Народне
песме и басме jужне Србиjе (Српски етнографски зборник САНУ 98, Српске народне
умотворине, књ. 6). Београд, 1994, № 138).
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 31.03.2014
Български фолклорни мотиви. Т. VІ. Любовни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2014
|